Not really blogging

A. Makelov

Ивайло Кортезов и задачата за митинга

В последните няколко дни се вдигна много шум около следната задача съставена от доцент Ивайло Кортезов за математическото състезание “Иван Салабашев”:

Жителите на една махала били закарани на митинг, като всеки получил по едно знаме и по две кебапчета. След митинга те изхвърлили 15 от знамената, а останалите 35 знамена занесли в махалата. Колко кебапчета са получили жителите на махалата?

Според някои хора, задачата е неподходяща, лоша, направо ужасна. Според мен на задачата (почти) нищо ѝ няма. Първо, няколко не-защити на моето мнение (които масово се представят като защити, а и определено мисля че биха разубедили някои противници на задачата просто защото биха ги накарали да се почувстват лошо):

1. Вегетарианец съм от една година, но още преди да спра да ям месо, повече харесвах постните митинги, и въобще митингите на които отиваш не за да ядеш, а за да срещнеш хора: такива които са съгласни и не са съгласни с твоята позиция. Може би поради бавното навлизане на английския в българската действителност, някои думи са се разбъркали, затова да припомним:

митинг – от англ. meeting – среща. Да не се бърка с близките по звучене meating и eating

(за етимологията, вижте ето тук). Но колкото аз и много други хора да не харесваме купени митинги, това не е причина тази задача, ако я четем като форма на протест срещу тях, да не е лоша.

2. Митинги на които се раздават кебапчета и знамена реално се случват в България. Някои хора казват, няма нищо лошо в задачата, защото тя отразява действителността. Това, също, само по себе си не е причина задачата да не е лоша – има много по-ужасяващи неща които се случват и са се случвали, но мисля че е очевидно защо не се пишат задачи за тях.

3. Други, в защита на Ивайло, казваха че върлите противници на задачата не струват като хора. Това е, очевидно, не само грешен, но и вреден начин на мислене, сляпо следване на инстинкта за отмъщение; следващата стъпка е саморазправа. Ако искаме да сме честни, това дали дадена постъпка е грешна трябва да зависи единствено от самата постъпка, не от това кой я смята за грешна. Един свидетел на убийство, бил той и най-закоравелия престъпник на света, си остава свидетел на… убийство, не на нещо друго. Такава “защита” е по-скоро вредна, както и Ивайло знае:

Благодаря на хората, които се изказаха в моя подкрепа. Невероятно е колко много хора ми изказаха съпричастността си, че и много повече, през последните два дни. Обичам ви, хора, заради вас живея! Действително нямаше да оцелея без вас (и още не знам дали ще). Дотолкова обичта на всички ми е нужна, че дори и малка част от човечеството да демонстрира обратното, се сривам! Но още по-удивен съм как съм успял да недооценя броя на хората, чийто начин на мислене драстично се различава от моя. Ако бях, със сигурност щях да бъда много по-внимателен. Някои от хората, изказали подкрепата си, изровиха нелицеприятни и дори шокиращи факти за част от хората, подхванали кампанията срещу мен (явно с последните ме дели пропаст в начина на мислене) и се чудеха дали да не ги обнародват в социалните мрежи. За Бога, хора, не правете това! До какво добро нещо би довело това!? Моля ви, хора, пресявайте действията си през ситото на добротата! Човек трябва да действа така, че с всяко свое действие да се максимизира функционала “Общочовешко Щастие” в дългосрочен план. Малцина се сещат, че това е оптимизационната задача, която всички трябва да решаваме! Уви, аз също понякога не успявам да го максимизирам. Впрочем бих искал да изкажа благодарността си към тези, които не одобряват постъпката ми, но са пресяли действията си през ситото на добротата.

4. Познавам Ивайло лично и заставам зад добрите думи които се изговориха за него от защитниците му. Ходил съм на няколко лагера по математика където той е бил лектор; той ми беше ръководител за Всерусийската олимпиада по математика през 2009. Ивайло произвежда спокойствие, добронамереност, смях и усмивки в околните, и, не на последно място, много медалисти (и много обича да се включва в игрите на учениците – спомням си как един път на школата в Пампорово той игра на филми с нас :Д). Той е един от най-притетливите хора които съм срещал въобще; решението му да остане в България имайки предвид постоянно разпадащите се условия за правене на наука тук, и трудът му в името на математическото движение са допринесли много за покачването на “общочовешкото щастие”. Това, обаче, също не е причина да смятаме всичко направено от него за правилно (въпреки че се доближава (: ), в частност въпросната задача.

Общото между горните не-защити е, че те не се вглеждат достатъчно дълбоко в обстоятелствата съпътстващи задачата, а по-скоро регистрират машинално думите “махала”, “митинг”, “кебапчета”, “знамена”, и тръгват да говорят за нещо друго, нещо несвързано с конкретния въпрос на който се опитват да отговорят: “Лоша ли е тази задача или не?”. По подобен начин, обвиненията срещу Ивайло правят същото.

А какво имаме всъщност:

1. Едното основно обвинение към задачата е, че тя занимава второкласниците с политика. Както написах по-горе, митинги от вида описан в задачата реално се случват в България. Но освен това, доколкото аз съм запознат със ситуацията, няма негласно, всеобщо обществено споразумение това умишлено да се крие от децата, и тук е ключовата разлика. Напротив, мисля че дори и да има хора които съзнателно крият тази информация от децата си, те са достатъчно малка част от всички че да не оправдават специално отношение към темата. За митингите се говори открито в новинарски емисии по всяко време на деня, пише се по вестниците, и всичко това без червена точка.

2. Също така, второкласниците масово виждат в задачата само математиката, защото родените през 2005 (каквито те са! да не забравяме това) са достатъчно малки за да си нямат идея от митинги, кебапчета, знамена, и прочее. Думите “политика”, “партия” и прочие не фигурират в условието. Затова:

2а. Огромна част от учениците решаващи задачата няма да я възприемат като опит някой да им промива мозъците или да им представя нещо лошо и неприятно. Вкъщи те може би ще попитат, “Защо тази задача е такава странна?”, и оттам нататък всичко е в ръцете на родителите им. Това се случва постоянно с какви ли не други неща (даже не само задачи, можете ли да си представите) които децата виждат из света.

2б. В невероятния случай второкласник/второкласничка да знае за какво иде реч и да може да улови подтекста на задачата, мисля че той/тя би имала нужната умствена зрялост да я прочете просто като описание на една действителност която вече е осъзнал/осъзнала.

3. Другото основно обвинение е, че задачата изразява мнение. Естествено, това се забелязва от родителите, не от децата. На мен ми се струва че по-скоро хората виждат в нея своите собствени възгледи (защото ако не си роден през 2005 е трудно да нямаш мнение по тези въпроси). Мисля че гледната точка на хората които смятат че задачата действително изразява политическо пристрастие е трудна за аргументиране, и рано или късно те ще попаднат в литературната ситуация “Какво е искал да каже авторът на стихотворението?”, в която думите на самото стихотворение са не по-важни от това кой го чете.

4. Но дори нека да приемем, че някой може да прочете задачата като израз на мнение. Учениците, макар и толкова малки, всъщност вече се сблъскват с човешки мнения за света, например в часовете по литература, където творбите, освен други неща, често изразяват такива мнения (или поне могат да се четат като изразяващи ги). Работата е там, че тези мнения обикновено са или за неща станали много отдавна, или за “непреходни, общочовешки ценности”, от съображения за безопасност :). Не виждам причина математиката да изостава, и доколкото мога да прочета мнение в задачата на Ивайло, то спада към категорията на общочовешките ценности: Купените митинги не са хубави. Ами добро утро, не са :).

About these ads

2 responses to “Ивайло Кортезов и задачата за митинга

  1. Петър Иванов December 21, 2013 at 6:19 pm

    „Значи все пак кебапчетата са част от политиката?“ (xmm)

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Math ∩ Programming

A place for elegant solutions

Rational Altruist

Adventures of a would-be do-gooder.

Gowers's Weblog

Mathematics related discussions

What's new

Updates on my research and expository papers, discussion of open problems, and other maths-related topics. By Terence Tao

Stefan's Blog (archive, for news see blog.krastanov.org)

Most of the blog moved to blog.krastanov.org

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: